Ако училищната система беше справедлива и строга, вероятно нямаше да завърша. Почти никога не съм преписвал и съм бил на принципа “двойка да е, моя да си е”, но и винаги я карах през просото.

Още в шести клас останах на изпит по математика, където имах да наваксвам материал още от четвърти. Така и не го наваксах тогава, после се влачих с огромни дупки от познания, които в математиката се увеличават експоненциално. Съответно това ми уби шансовете/интереса по химия и физика. По литература не си четях книгите, само повечко внимавах в час и прочитах някакви неща за обща култура, което беше достатъчно. Ако не бях започнал да пиша блог, вероятно и аз щях директно да се отказвам да пиша текст/есе. Бях рисувателна паралелка и пак рисувах колкото да отбия номера.

Едва като завърших училище се хванах да рисувам по-сериозно, развих интерес към науката и научния метод (благодаря, Нийл Тайсън), и математиката. Сега ми се ще да имах време по цял ден да си решавам задачи, или някой да ми обяснява неща по химия и физика. Уви.

Доста след училище си възродих интереса към четенето на книги за удоволствие, и установих че умните ми приятели са всичките начетени хора. Изискваше повече усилия, отколкото си мислех.

Минаването между капките ми се отрази на самодисциплината, което пък ми се отрази на дипломата и в университета. Човек не се променя за една нощ на абитуриентския.


 

Собствената ми пуберска глупост, слабия родителски контрол, токсичната среда и тъпанарската училищната система са факторите, които отчитам. Но си мисля, че ако неща са ми ставали много интереси в първите ми двайсе-и-няколко, почти сигурно е че са можели да ми станат поне на половина толкова интересни и няколко години по-рано.

Гледам, че нещата стават по-зле на матурите. Чувам и виждам за крайни случаи на тийнове от държавни домове които едвам си пишат имената. Познавам хора – дори бивши отличници – брутално посредствени, с никаква обща култура.

Докато училищата функционират като заводи, по система от 19-ти век; докато младите учители са по-зле платени от някои чистачки; докато министъра на образованието се избира за да прави далавери с учебниците (здравей, Меглена!) нещата ще стават все по-зле за учащите. Което значи и по-зле за цялата държава – масовата посредственост и тъпотия ще стават все по-масови, а тия неща са си направо заразни…

Понякога си мисля, че нещата са минали точката на кипене и май няма оправия… Да видим.