Самоубийците мълчат

Имам печален опит със самоубийци – трима приятели/познати до момента. Наскоро и един онлайн познат ги последва – не го познавах, разменяли сме си по няколко туита и сме си чели блоговете, но пак ми докривя. Самият аз съм бил там – два пъти – в онова депресивно състояние, в което самоубийството просто не изглежда като нещо лошо или ненормално. Където и инстиктите ти за самосъхранение те предават и попадаш в онази сюреалистична нереалност, където гледаш сградите и си набелязваш от коя е подходящо да скочиш, бутилката терпентин и кухненските ножове започват да имат съвсем различна (но пък някак естествена) функционалност и т.н. Хората които са живели с мен или покрай мен повечко време знаят, че съм “ебаси ината”… И си мисля, че и двата пъти точно инатът и твърдоглавието ми ме спасиха. Явно има смисъл да живееш на инат за известно време, докато потръгнат нещата…

Откакто има цивилизация има и един парадокс – нормалният човек вика и се хвали колко е луд, а истински лудият и болен човек крещи, че е не е луд, че е нормален и че нищо му няма. Със самоубийците ситуацията е сходна – ако някой все повтаря как ще се самоубие, вероятността действително да се отстреля е нищожна. И обратно – истински депресираните хора, които действително слагат край просто не си личат. Сигурен съм че много хора щяха да се шокират ако и аз се бях отвъдил преди взреме – никой нямаше да го очаква (и двата пъти). И не просто защото съм “кораво копеле”, ами защото и не показвах (напълно) какво ми е отвътре. На никого.

Та съветът ми е – научете се да чувствате, да усещате близките си. Да попиташ “к’о ти има” рядко ще има ефект, особено спрямо по-интровертните и вдлъбени в себе си типове (като мен). А той май всеки депресиран до степен самоубийство е интроверт… Но мисля си, с правилния подход, с правилните въпроси и с внимателно изслушване, с невербална подкрепа за някои (ако не за всички кандидати) има спасение. Но за да се стигне до съществен разговор, до изплакване, изговаряне или изкрещяване на мъките и проблемите, първо трябва да провокирате – внимателно и постъпателно.

Самоубийците мълчат. Известно време преди, след това завинаги.

Loading Facebook Comments ...

One thought on “Самоубийците мълчат”

  1. познавам един самоубиец, весело и контактно момче беше

    което ме успокоява за собствената ми съдба 🙂

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.