Академични егоманиаци

Първо да нахраня Google за да може в бъдеще младежите имат информация: графичен дизайн в Единбург, графичен дизайн Napier University, висше в Единбург, Шотландия

Тъй.

Пиша това най-вече за бъдещите кандидатстуденти в Napier, които искат да учат графичен дизайн и за хората, които си мислят че назапад академичната обстановка е прекрасна, а преподавателите са толкова готини, че след тях в тоалетната ухае на цветя.

Действително нещата изглеждат по-добре от българското висше, макар да не знам от личен опит, само от разкази на приятели. Имаме си що-годе модерно оборудване, грамаден компютърен център, лаборатории, повечето преподаватели действително са приятелски настроени, говорим си с тях на ти, жмулим заедно цигари, готови са да ти помогнат ако имаш проблеми. Само дето не е така с всички.

Основната ми преподавателка, шефката на курс графичен дизайн е една особено шантава и егоцентрична жена. Дава ни задачи, които са винаги неясни, за цяла година досега сме имали две (!) теоритични лекции и то и двете бяха общи приказки. Обратната връзка – коментарите по работите на студентите са обикновено глупости, без конкретни и сериозно обосновани критики. В часовете моето мнение е, че тая жена не преподава – завърти се при някого, каже “смени това, мръдни онова”, студентите правят квото каже щото да имат хубава оценка и толкова. За себе си мога да кажа, че не съм научил нищо съществено от нея що иде реч за графичен дизайн. Нищо. Да не говорим, че е супер… разсеяна, рядко одговаря на email-и, пращала ми е feedback  по пощата в неделя 9:30 вечерта при условие че имам часове с нея 12 часа по-късно. За последните проекти, които правех с нея така и не ми прати никакви коментари, накрая ми нацвъка оценка D и някакви абсурдни коментари.

Тя не ме харесва. Никак. Не за друго, ами аз съм единствения, който я критикува открито, при това винаги съвсем обосновано. Тъй де – аз съм й клиент, аз съм там да ме учи на неща, не да си губя времето. Чувствам че си губя времето, виждам къде са проблемите и й ги казвам без да ми пука. Дори написах цяла критична статия в другия си блог. Какво се случи ли? Някой от колегите й е пратил линк с желание да остане анонимен. Макар аз да очаквах че тя ми чете блога (щото тя самата иска студентите да си имат блогове, че по-лесно там да си качват нещата и да им пише коментари). Съответно почти се поскарахме след като ме извика в офиса си. Не й харесва студент да я критикува и да е прав (щото за някои неща признава че съм, а за други знае, просто не си казва). И точно като тийнейджърка отвръща на градивна критика с наежване, обезкуражаване и словесни атаки. Също и лъжи.

Отидох да говоря с шефа на съседния курс – Design & Digital Arts, готин млад мъж. Показах му портфолиото си, той не очакваше да съм толкова добър. Каза “ако решиш да се преместиш, не виждам никаква причина да не те взема”. Тя после ми разправя, че тоя пич ми видял оценките (аз нямам добри оценки) и казал, че едва ли ще стане… Това съм 100% сигурен че не се е случвало, най-малкото защото и според него оценките не са най-важното (аз му казах че не са добри), пък и пича не ми знае името… няма как да го е запомнил просто, убеден съм 😉 Защо ме е излъгала ли? Нямам идея. Но миналата година когато друг пич искаше да се мести в Digital Arts тая тотално изпуши, чак крещяла… Явно има някаква задкулисна врътка.

Вече няколко човека се махнаха от курса точно заради идиотиите й и факта, че като си нарочи някого лека по лека му пуска мухата да се маха, иска да си останат само хората, които тя смята за добри. Аз не съм бил добър, защото: имам наивни идеи, нямам добри идеи, съм циничен, нямам разбиране за пространство, не мога да си контролирам типографията. Освен това съм обичал само да рисувам анатомично неправилни фигури, много от тях били порнографски и съответно с много лош вкус.

Пикасо също е нямал вкус като е рисувал любовницата си да мастурбира:

За Шон Барбър пък въобще да не говорим, какъв профан!

Клитор. Каква безвкусица.

Първо, моите фигури не са анатомично неправилни, отделям особено внимание на това. Второ, аз съм единствения в групата, които си прави труда да рисува чат-пат и да учи анатомия.  Инак имаме един нов преподавател, който дали има и 30 – млад и работи в бранша, готин. Останахме насаме и го питах за обратна връзка, да ми каже какво мисли за мене. Пичът каза, че точно добрите ми идеи харесва и колко бързо ми идват само след като седна и започна да си пиша и драскам в тефтерчето.

Та, хора, които са ми казвали че съм добър и че имам много потенциал: Матю Арчемболт, илюстратор от 15 години, преподавател в един от най-елитните колежи по изкуства; Джон Инглиш, художник и син на абсолютния авторитет в света на илюстрацията Марк Инглиш; Карстен Хайцлер, старши програмист в Самсунг, дизайнер, син на художничка; Евералдо Коельо, илюстратор и дизайнер от 15+ години, работещ в Епъл; Шон Мартел, дизайнер в Мозила; Андреас Норгард, художник и преподавател; преподавателя ми по кинематография; камара художници в ConceptArt.org и VisualLiteracyProgram, всички останали мои преподаватели през годините.

Е, на кого да вярвам? 😉

Хора като тази жена нямат значение. Те са миналото, аз съм бъдещето и именно заради това трябва да слуша мене и колегите ми, защото единственото нещо, което тя има, а ние нямяме е опит. Толкова. Ако не се отърве от гигантското си самочувствие, което й пречи да види, че всички студенти не могат да я търпят и че не ги учи на нищо ще си отиде запомнена с лошо. Или по-зле: изцяло незапомнена.

Бих ли препоръчал на някой да учи графичен дизайн тук в Непер? Само в краен случай и само ако си мотивиран(а) да драпаш и учиш сама, често занимавайки се с идиотски проекти, от които не виждаш смисъл.

Loading Facebook Comments ...

5 thoughts on “Академични егоманиаци”

  1. Аз имах преподавателка по телекомуникации, която се беше обаждала в Интернет-провайдъра си да пита дали и доставят 80-ти порт (колега състудент работеше там и беше случила на него)… на същата по време на изпит и обяснихме как наистина работи POCSAG протокола, а не както го беше преподавала. И до днес се разминава с нас с омраза и пяна на уста като види някой от нашата група “псевдоотличници”, както ни беше натопил пред декана…. Свиркай си и се учи от това, което ти намираш за добро, интересно, важно или красиво… Някои хора цял живот ще си останат (само) преподаватели.

    Нали си чувал – който може нещо, го прави. Който не го може – учи другите.

  2. прекалено много чакаш на университета да те научи. дизайнът е невербална комуникация, няма го написан на книга. проби, грешки, работа и така. университета дава среда и обща култура

  3. o, аз не чакам на университета – напротив, цъкам си постоянно нещо. ама тва е, че ни среда, ни обща култура ми дават и само ме занимават с глупости.

    инак аз съм дискалкулик, не ставам за програмист 🙂

  4. аз от НБУ познавам една камара ценни шматки. музиканти, дизайнери, медийни хора. включително и преподавателите. живата култура в българия сме ние.

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.