Планински ангел

Днес е годишнина от смъртта на Ради.

А от вече осем месеца периодично работя по тази картина и най-сетне я завърших…

(цък за грамадна версия)

Най-амбициозното нещо, което съм правил; и със сигурност най-трудното – и чисто технически и емоционално.

Ден не минава да не се присетя за нея поне по няколко пъти… Трудно се преодолява такава загуба. Беше толкова, толкова прекрасна… Красота, която си струва да дам всичко от себе си, за да обезсмъртя чрез скромните си умения. Или поне да се опитам… Тя заслужава.

И ето я – вече е ангел, винаги там където искаше да бъде и където си остави живота – в Планината. Живот, който не трябваше да приключва през 2010. Все съм повтарял, че умни хора на ~20 няма – има хора с потенциал. В нея имаше толкова много…

Вярно е, че все съм я поставял на пиадестал – откакто я познавам. Някои (в това число част от мен) ще кажат, че навярно преувеличавам и всъщност не е била чак толкова… красива, умна и т.н. Но ще кажа следното. Наскоро писах какви жени харесвам и умишлено не я споменах, за да задържа по-скоро хумористичния характер на поредната глупост в тоя блог. Та, аз съм много… picky и което и момиче да срещна винаги мога да й намеря камара дребни кусури. При Ради нямаше… Нито един.

Всичките прекрасни девойки, който са се навъртали покрай мене – като гаджета, любовници или приятелки все са имали нещо, което бих променил (макар да съм им казвал обратното) – я височина, я размер на ходилата, я форма на нос или очи, плътността на устните или някаква подобна дивотия. Ради беше съвършена според моите предпочитания – от крачета 37ми номер до очи и вежди – вие колко жени познавате, които просто нямат нужда да си скубят веждите? Беше съвършена и го знаех от първия миг, в който я видях.

Никога няма да забравя: бях на бал на обща приятелка и май друг път не съм имал чак толкова остра нужда от лигавче. С широка усмивка се сещам как тя самата година-две по-късно ми сподели, че отишла и казала на общата ни приятелка “Мац, тоя иска да ме чука”. Изглеждаше ето така:

И сега да я бях срещнал, и сега щях да имам нужда от лигавче.

За характера й важи същото. Все се навирам при мацки, които са доста по-различни от мене. Бидейки абсолютен дънер се увличам по жизнерадостни, енергични, бъбриви, страстни девойки. Девойки с дух, с пламък в очите и желание да пътешестват, подскачат весело, танцуват, избухват в смях в трамвая, живят за мига и въобще всичките неща, които аз самия не правя.

Точно като нея.

(тя не хареса баш това видео преди време – твърде си била гледала в краката заради някакъв висящ конец/скъсан шев , но пък аз обичам да си го гледам и да се възхищавам (въпреки некадърния оператор))

Наскоро обясних също и че е най-хубаво момичетата, с които бих имал връзка да си имат някакво хоби, някаква силна страст. Тя си имаше – нейна огромна страст бе Планината. И страстта й я уби.

Fate, it seems, is not without a sense of irony…

 

Loading Facebook Comments ...

5 thoughts on “Планински ангел”

  1. Влял си част от тъгата в картината. Нали мога да я нарека картина?

    Прекрасна е. Думите са излишни, ако погледнеш картината. Отношението ти към тази дама е излято в творбата.

    Не знам какво се казва в такива случаи.

    Светла ѝ памет.

  2. Благодаря ви!

    Краси: щом усещаш картината значи съм си свършил работата.

  3. От такива скъпи уроци е съставен животът. Лошото е, че някои идват сами, без да си ги поискал. Картината е супер, с малки нещица, които съм ти ги казвал 😉

Leave a Reply