Музите

Не рисувам момичета за да ги свалям. Знам че действа – особено на мацки, които преди не са били рисувани: портретче-две, сладки думи, чувства се специална и съм в бельото й. За сметка на това, рисувам доста голи жени чисто и просто защото така се изучава анатомия – главата ми става като академична среда и просто уча. Толкова.

Музите, обаче – истинските музи, не се обясняват, не предупреждават и винаги те сами ме откриват – понякога идват бавно и спокойно като топъл бриз, понякога ме връхлитат като бури… Милват ме и ме галят или директно ме удрят в стомаха, за да не мога да си поема въздух когато не си мисля за тях. И в двата случая са жестоки… Или поне биха могли да бъдат.

Често и самите те не знаят, че са Музи, но така са ми повлияли, че имам нужда да го изкарам… Хващам молив или таблета и ги рисувам. Понякога една груба скица е достатъчна за да изкарам емоцията си навън завинаги, понякога не мога да спра поне да си мисля как ги рисувам. А ги рисувам ги каквито ги чувствам – това много често е далеч от това какви са всъщност. Нищо никога не е такова, каквото изглежда – особено жените, още по-малко пък Музите.

Ето на – след втори онлайн разговор – добрият стар чат – с едно девойче просто не можах да издържа – не бях рисувал по-сериозно от месеци, изключвайки дооправянето на “Планински ангел”. От просто интересно и интелигентно момиче се превърна в Муза. Без да ме третира по по-специален начин, без да ми казва каквото и да е, без да имам някакви реални и конкретни намерения да я правя каквото и да е. Намерих прилична нейна снимка и от 11 вечерта до към 4 сутринта не спрях освен да си направя кафе няколко пъти. Въпреки че имах какво друго да правя, въпреки че имах ангажименти през деня…

Спонтанно. Усещане. Две много важни думи в света на Музите.

Същото ми се е случвало и преди – доста пъти. От друга страна, някои момичета, с които съм правил секс, имал съм връзка или поне съм имал особено сериозни намерения към тях не са ми били Музи. Обичал съм ги, третирал съм ги като принцеси, влияли са ми по много начини… Били са умни, красиви, нежни и въобще всичко, което мога да поискам…Но просто нямат… Нещото.

Нещото, което Музите имат в излишък. Бога ми, не знам какво е – то просто е там. Прозрачно, невидимо, недокосваемо… усещане. Всичките девойки, които съм рисувал така спонтанно просто… Има нещо в тях. За много, ако не за всички си мисля че това нещо е особено чупливо и крехко… И се е случвало неведнъж да се отказвам да ги приближавам (в онзи смисъл) за да не счупя силата им на Музи… И колкото и да ми е развратно и да съм разгонен има две-три девойки, които просто бих рисувал – голи или не – и в никакъв случай (поне така си мисля) не бих им посегнал. Сексът освен всичко друго е и разрушителна сила в ситуации като тези.

Мисля че за доста други хора важи същото… Та ако имате приятел/гадже/съпруг, който рисува или снима  други жени, но не (или повече от) вас: от ревност или други кофти емоции няма смисъл. Не ви прави нито по-малко специална, нито по-малко обичана…

В края на краищата една Муза може да ме накара да направя 50 скици следвщата нощ, които да събират прах в някой скицник. Друга жена, не-муза и дори не-гадже, може да ми промени целия живот, да го обърне с краката нагоре – в хубавия смисъл.

Аз лично се надявам да срещна опаковка две в едно – Музата, която да ме вдъновява и истинската жена, която да ми преобърне живота към (още по-)добро…

Бидейки реалистичен почти-циник си знам шансовете.

 

 

Loading Facebook Comments ...

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.