Случвания

България все още е най-бедната членка на ЕС. София според разкази на приятели все още е по-грозна и мръсна от Белград. Българите все още разправят за прословутите злоба и завист на българите. 🙂 Мнозинството политици са все още мнозинство идиоти. Парите на данъкоплатците пак са управлявани от един месия и “приближените му”.

В тоя ред на мисли да си кажа, че според мене Бойко Борисов е по-добрата версия на Царя. Нито единия не харесвам – много напротив, но първия според мене не дойде на власт само за да бръкне в кацата с мед (и имоти). Малко ми напомня на Луи XVI – искаш най-доброто за всички, но нямаш представа как да им го дадеш. А огромното му его го кара да взима разни еднолични и необмислени решения, да пречи на министрите и подобните да си свършат работата. Толкова лутащо се правителство рядко се среща. И все си мисля, че Дянков щеше да е чудесен десен министър, ако не го спъваха толкова – останал съм с впечатление че има топките да реже и да прави реформи – от онези най-полезните, които най-много свалят рейтинг.

Та въпреки всичко това, въпреки чалгата и прословутото черногледство и глупост нещата се случват. Знам, огромната част от населението все повтаря как 20 години нямало разлика… Но има! Рядко си си ходя към родината, та успявам да видя хубавите неща…

Пътувам от Велико Търново до Горна Оряховица с нов и модерен автобус… Година по-рано пътувах или с някакъв западен набор на “Чавдар” или с един бус от 70те, в който усещането беше точно като да си някъде в Куба или централна Африка.

В София по някои маршрути пътуват доста приятни автобуси.

Не помня откога не съм виждал от онези стари Вартбурзи, Лади или Москвичи – със сигурност са много по-голяма рядкост от преди 10 години да речем.

Все повече прозорци са с нови дограми, все повече нови врати, довари. Нови и красиви сгради – включително къщи.

Във все повече магазини вече има някакъв етикет на служителите и са мили с мен. Помня като хлапе като пазарувах как ме гледаха лошо из зад щанда, щото съм им сецнал пушенето на цигара…

Приятел започва сериозно свой си бизнес. Не бива посещаван от мутри и застрахователи с бухалки.

На все повече места има рампи за инвалиди. Преди години никъде нямаше.

По ЖП гарите има безплатен безжичен интернет (или поне табели, които твърдят че има, не съм тествал).

Everybody and their dog имат компютър, интернет, приличен телефон и цифрово фотоапаратче. Напомням че преди 10 години компютърните клубове приливаха щото малко хора имаха собствен, а преди 15 почти само мутрите имаха мобилни телефони.

И прочее и прочее такива мънички неща, които хората не осъзнават…

Та случват се нещата – бавничко но сигурно. Дали е твърде бавно… опитвам да не си мисля така. Макар че скоро се запознах с една ученичка в България с един особен потенциал и нямаше как да не й препоръчам да отиде да завърши висше в чужбина. В България все още преподават диаманти в академичната култура като Алексей Петров… А някои университетски ректори знаят как да се забавляват:

“Оп! Оп! А с’я! Рацети на гуръ!” – доц. В. Адамов

Уви, не съм убеден преподавателските му качества съответстват на качествата му на танцьор. Нов Български за който имах някакви надежди че е нормално място явно ражда мозъци които искат “двете Китаи най-сетне да се обединят в мир” (или поне така чувам, колко е истина – не знам).

Та мога да си пожелая след 10-15 години да не насърчавам хората да емигрират по такива причини, а просто защото е готино и обогатяващо да поживееш и да се потопиш в друга култура поне за година.

Почти убеден съм, че ще се случи.

 

 

 

 

Loading Facebook Comments ...

5 thoughts on “Случвания”

  1. “…Приятел започва сериозно свой си бизнес. Не бива посещаван от мутри и застрахователи с бухалки…”
    Е-ми, да ти кажа, няма нужда от мутри с бухалки вече. Тя, “държавата” я пое тази роля. И се справя доста успешно. С’я “правилните” мутри се борят с “неправилните”. 🙂 Покрай което страда и де що има предприемачество, непринадлежащо към “правилните”.
    ‘Ма, щом т’ва не се вижда от Европата, ‘начи не се излагаме пред чужденците. :-/
    Иначе, успех на приятеля ти!

  2. И аз не съм вкъщи, и аз се опитвам да мисля позитивно като теб. Замисли се обаче, че промяната не идва само с дограмите и цифровите фотоапарати – предметите изглеждат удобен начин да премериш “напредъка” ни, но всъщност по-важното е какво се случва в главите на хората. Докато те не започнат да променят начина си на мислене, истинска промяна няма да се случи. За да не използвам клишета за това кой колко краде и лъже в България, нека си пожелаем да дойде някой който да върне желанието на хората да бъдат част от едно общество с цел и посока.

  3. @мария: материалното очевидно е показател за икономическия напредък – аз най-вече него имам предвид в тоя текст.
    Другия напредък не се случва поради или заради политици… Поне не изцяло. Трябва си време хората да научат какво е това нещо демокрация, какво е общество и защо държавата са те самите а не нещо друго, далечно и чуждо (наследството от комунизма).
    Поколенията се сменят, времената се менят и този момент рано или късно ще настъпи…

  4. Сетих се, че в “Пич, къде ми е колата?” двамата много се изкефиха на клетъчните си телефони, тоест и Америка се е оправила значително през последното десетилетие 😀
    Иначе, малко ми е мъчно за клубовете, последно ходих в такъв преди 2 години и беше пълна мизерия, а преди десетина години и по-малко атмосферата беше неповторима, може би защото все още пушех 🙂

Leave a Reply to plamenshopov Cancel reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.