Lilium Inter Spinas

Не вярвам в човечеството. Колкото и да ми се иска и колкото и да се предполага, че бидейки млад, зелен и наивен би трябвало да вярвам. Хората не се променяме – нито заради, нито въпреки технологиите ни. Всъщност, промените ги има, но са толкова повърхностни, че аз съм склонен да ги игнорирам.

Четем древна литература, изучаваме история и виждаме, че тя действително се повтаря. Че войните днес се водят заради абсолютно същите причини, поради които са се водили преди три, пет, десет или сто хиляди години. В библейските, древногръцките или древноегипетските текстове откриваме същите емоции у хората, които откриваме и днес. Същите чувства, хората вършат едни и същи глупости over and over and over again. Няма значение дали Илиада е измислица или не – в сърцевината си звучи актуална и днес. Няма значение колко велик е бил Тукидид, след като е заявил:

По-голямата част от хората са прекалено мързеливи, за да достигнат сами до истината; те се задоволяват с първото попаднало им авторитетно мнение.

във време, когато хората са смятали, че Земята е плоска. А абсолютно същото важи и днес. Няма значение колко напреднал народ е бил народът на Рим, след като и тогава и днес хлябът и зрелищата са всичко, което е нужно на масите за да са щастливи. И какво значение има, че някога гладиаторите са били роби с брони, а днес “гладиаторите” с топка вместо меч печелят десетки или стотици пъти повече от мозъчни хирурзи, ракетни инженери, учители или пък миньори. Справедливост няма, Темида от самото си раждане бива непрестанно изнасилвана, пребивана и унижавана. Самото й просъществуване е една безсмислена утопия.

И културата не е от такова голямо значение – колкото и източните народи да са по-различни от западните… толкова са и еднакви. Начетох се колко са големи и готини японците след трагедията преди месец. Вярно – свалям шапка и аз, че държавата не се срина в хаос и безумие, но пък и японците съвсем не са имунизирани от човешката си природа. Всички реагираме според ситуацията, а именно японци – най-обикновени войничета са изклали камара народ в Китай преди малко над 70 години в ситуация на война. И не просто са клали – изнасилвали са (бременни) жени с колове и лопати, карали са синове да чукат майките си и едни такива подобни красоти. Човекът по време на война – независимо дали е в Япония, САЩ или Турция се изродява до… едно друго ниво на, хм, човещина. И това е вярно още откакто войните са се водили между малки племена, било е вярно преди 70 години, вярно е и днес. И понякога си задавам въпроса в какво бих се превърнал и аз самия ако попадна във военна обстановка.

Lilium Inter Spinas. Лилията измежду тръните.

Единствената надежда за човечеството е, иронично – именно в слабостта на болшинството да отказва да разсъждава. Измежду комфортно немислещите и отказващите да правят промени се раждат тук-таме различни. Различните, които опитват да поизбутат света напред. Колкото и понякога да бъдат отлъчвани, мачкани (и колкото това само по себе си да е клише). Може да се смеете колко били тъпи американците, но държавата им е силна (не само политически) именно защото (поне засега) съумяват да не си смачкват лилиите, а да им дадат шанс. Или поне климатът там е такъв, че хората с желание да си развият потенциала успяват да издрапат и да създадат от гараж огромна компания, да станат космонавти или да се препитават нормално правейки наука.

Хубаво е и в личния си живот човек да открива лилии измежду тръните. Аз съм голям щастливец именно защото този феномен ми се случва от време на време и успявам да ги оценя и различа измежду камуфлажа на бодилите. Въпреки че понякога греша и се убождам…

Дори и да не успея да задържа тези хора около себе си – дали от собствената си глупост, дали защото понякога са физически твърде далеч, дали нещо друго, се радвам че ги има. Това само по себе си може да бъде и достатъчно. И аз като всеки човек градя стереотипи за хората около мен, колекционирам кутийки, в които пускам човечета категоризирано и по групички. В общия случай преценката ми е вярна и повечето хора пасват на калъпа в който ги поставям, пък макар и тук-таме да има неравности и незапълнени ъгълчета. Познавам лилиите по това, че разбиват стереотипа, кутийката, калъпа (поне частично), и предизвикват още по-голямото ми възхищение (защото да сложа някого в стереотип не значи че не човек, на който не се възхищавам). Наред с това се оказват още по-умни, можещи и съвършени именно в несъвършенствата и в недодяланите си ъгли… Благодарен съм им, че съществуват и че част от тях поне някак си остават засега около мен малко или много.

Та, пазете лилиите, те са най-ценното, което винаги сме имали…

Loading Facebook Comments ...

6 thoughts on “Lilium Inter Spinas”

  1. И аз смятам, че хората с които съм се обградил са такива лилии, и че останалите са просто едни консуматори, едни кръвопийци, които гледат само да се напият, наплюскат, наслушат на чалга, натаковат и т.н. Много пъти съм мислил върху това и съм се чудил защо тези хора, които имат стойност за мен, са толкова малко? Но има и едно друго нещо, което е много друдно да се забележи, но е налице. Човешката уникалност. Сред масата народ всички изглеждат еднакви – искат да ядат, да пият, да са на топло и т.н. Но няма и един характер, който да си прилича с друг. Има го и този момент, в който хората биват просто увлечени в борбата си за насъщния – работа, сън, работа, сън, чат пат почивка, среща с приятели, после пак работа… Техните мечти се трансформират – те не искат вече да летят до луната, искат да си купят кола – примерно. Дали защото са изморени или пък слаби, те се задоволяват с това което имат, не смеят или не искат да постигнат повече. После идва сивото ежедневие и грижата за семейството отнема почти цялото време. Всички тези фактори ги карат да опростят мирогледа си само до най-необходимото – другото за тях е загуба на време и пари. И така те съставят масата от хора – онези същите консуматори, за които говорих по-горе. Те просто са увлечени в борбата си за оцеляване – системата ги е направила такива.

    Искам да кажа че ако погледнеш в душата на кой да е човек – ти пак ще видиш нещо неописуемо красиво. Ще видиш стремежите му. мечтите му, колкото и прости да са те – той пак ще има за какво да живее. И ще се радва на неща, на които другите даже не обръщат внимание. Това дали някой е трън или лилия за мен си остава въпрос на гледна точка или просто вкус. И мисля че нещата винаги ще са така – за мен, за теб, за него, за нея винаги ще има малка група свестни хора и голяма група простаци, интриганти, тръни и т.н.

    И колкото и малко да са лилиите, които виждаме, ние ще ги оценим и те ще ни донесат предостатъчно радост. Дето се вика – и един човек да е – ако ме разбира и обича – стига ми!

  2. но моля, запрете, аз мразя човека!
    мизантропията е била винаги секси, семпла и секси.
    съгласна съм, че хората не са се променили в последните няколко хиляди години. те са неизменно променящи се – еволюиращи в нещо по-добро. много ясно, че няма да забележиш еволюцията – собствената ти дистанция е прекалено малка.

  3. И точно същата тази система, която ни държи и направлява съзнанието ни, диктува модата ни, определя правилата ни – тя ни прави слепи да видим колко грешим всъщтност. Колко много видеоклипове на песни има само, които показват коли, мадами и пиене като символ на добър живот. Хората са просто твърде заети да продатат стоката си и не мислят за истински важните неща като глобалното затобляне, вредния озон, замърсяването и т.н.

    Човешката природа… нещо колкото добро, толкова и лошо. Способни сме на всичко. И това понякога ме плаши. Надявам се по-скоро да дойде денят в който ще имаме друга – по-възвишена ценностна система. Когато ще виждаме наистина стойностните неща около нас. И съм оптимист – будните хора са все повече.

  4. Написаното по-скоро ми хареса, но определено не съм съгласен с тезата, че не сме се променили – и то в положителна посока.

    Ще дам също пример-клише: преди хилядолетия се е считало нормално да убиеш врага си и да изядеш сърцето му, за да придобиеш неговата сила. (В нашенски вариант – да си направиш чаша за вино от черепа му). Днес това се счита за варварщина…

    Войни винаги е имало и сигурно ще ги има още доста време. Но едва в последните, “модерни” времена има и нещо друго: Нюренбергски процес, филми като “Взвод” и “Апокалипсис сега” и… блог-публикации като настоящата. 😉

    Значи – светлинка в тунела, все пак, има! 🙂

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.