2011

Хубаво ми е да правя равносметки, после да ги чета и да си се смея. Ето ви за 2007, 2008 и 2010, ако ви се занимава с глупости. Тази година по моите стандарти беше сравнително скучна: живея в същата държава, пропътувах едва 12 000 км, не преживях нищо, което пряко да застраши живота ми; финансите ми не бяха на абсолютния ръб през цялото време, само две девойки успяха да ме побъркат повече от нормалното и никой близък не успя да умре.

Но въпреки това, в нещо като хронологичен ред, някои събития и новости:

  • Пропих алкохол…

Натрясках се като говедо десетина пъти и ми стана скучно. Сега пак не пия, освен ако не ме насилят. Или не е за мене животът на алкохолика, или ще съм на етапи.

  • Отказах цигарите след около десет години пушене. Ако не знаете как изглежда глупостта, ето ви снимки:

Там съм на 12 или 13… Очевидно проблемът бе сериозен. Много сериозен. Толкова бях пристрастен, че често свивах и пушех цигарите без филтър, а когато нямах (пари за) цигари, изпразвах тютюна от фасовете в пепелника и свивах нова цигара. Дотегна ми, изпуших осем една след друга и това беше. От първи ноември не съм и помислял да запаля. Изглеждам една идея по-розов, по-жив, качих мъничко килограми (което беше желан ефект), ебе ми се двойно повече, в леглото съм една идея по-невероятен. Един интересен страничен ефект е, че често сънувам, че пуша – и в сънищата си винаги ми е гузно, че съм запалил.

  • След като станах непушач, завдигах щанги. Резултатът след един месец тренировки:
Коя от вас, уважаеми мацки, иска честта да ми усети… бицепса?

От малък ходя по фитнес зали на приливи и на отливи, сега се опитвам да съм сериозен и по-дисциплиниран. По природа си имам подходящо тяло и съм сравнително силен за килограмите и скелета си (имам тънка кост), та вместо да се съсипвам реших да се подобря. А и ми е кеф като задрънчи желязото и като ми се напълнят мускулите с кръв след тренировка. Целта е до края на 2012 да кача десетина килограма, надяваме се без твърде много сланинки.

  • Роди ми се племенница.

Хубава новина. Дори по случайност звъннах на сестра ми 15-20 минути след раждането (а тя за мой шок ми вдигна и съобщи), та бях втория човек който научи новината. Нещо с което едва ли някога ще свикна е, че се казва Радина. А за мен Радина си е Ради… Странно е… Едно име, толкова различни асоциации и спомени. С времето, надяваме се, ще ми е по-лесно да я наричам по име. Засега в общия случай е “детето”.

С малките деца се обичаме и прекрасно се разбираме  – вероятно защото сме на едно и също интелектуално ниво. Като се прибера ще си я тантуркам и ще си издаваме странни звуци един на друг; ще е забавно, предполагам.

***

Годината беше изпълнена с повече апатия/цинизъм и по-малко емоционалности. Животът е много по-красив когато не си създаваш излишни драми и не се занимаваш с излишни простотии. Да не ти пука е изкуство. За разнообразие през годината ми останаха 2-3 рани, но то без това не може (май и не искам).

Разочаровах се още повече от българската политика и за първи път умишлено не отидох да гласувам (на президентския балотаж). Дойдох си до България само веднъж (и то заради жена), все по-малко ми се прибира.

Отчуждих се от хора, от които не исках да се отчуждя… Но така се случва – човек се обгражда с един set от хора, ежедневието те грабва и понася… И старите приятелства престават да бъдат приятелства… Или поне не са същите. Или пък просто са натрупали прах и като се видя с въпросните хора, нещата ще са си по старому… Ще се разбере.

(Донякъде е и в мен причината – аз не съм лесен приятел – не изпращам картички, забравям рождени дни, понякога не пиша/обаждам с месеци без конкретна причина… Макар да си мисля често за хората, които ми липсват. Вие си знаете кои сте, да си знаете и че още си ви чувствам близки… Просто сме заети хора.)

Посрещам 2012 без никакви очаквания, амо амбиция. Да видим какво ще пиша по това време след още 12 месеца.

Loading Facebook Comments ...

Leave a Reply