2012

Бързичко измина годината, време е за кратка лична равносметка. В голямата си част тази година е бяло петно. Глътнат от тъпо ежедневие, скучен живот с множество пропуснати възможности, нереализирани планове и идеи, пропилени шансове, неща, за които да съжалявам.

oh

Опитах да напиша смислен текст, но изобщо не ми се получава. Та, без някакъв определен ред, през 2012:

  • Продължих да не пуша.
  • Започнах да се интересувам по-сериозно от щанги и спорт; после поспрях.
  • Минах през една от най-сериозните депресии в живота ми – извърших разни плашещи дивотии, после ми мина. Благодаря на хората, които помогнаха. Радвам се, че не ми е проличало пред хората, пред които не исках да ми личи – роднини, колеги, конкретни приятели.
  • През 2011 пропих, през 2012 ми хареса и продължих. Няколко пъти прекалих прекалено много, някак оцелях.
  • Видях лятна България за първи път от 2009. Беше супер.
  • Ходих и до Манчестър през лятото, в края на годината пък един приятел от България ми дойде на гости тук. Много добре ми дойдоха и двете преживявания.
  • Личният ми живот мина от стадии “катастрофа” към “несъществуващ”.  Погрознявам и/или изглупявам съвсем – толкова малко жени искат да ме целуват, че статистически май няма как да е просто лош късмет. Язък…
  • Започнах да готвя много повече и по-сложни неща. В началото на годината смятах пилешка супа за сериозно постижение. Сега дърпам (кори за) баници, правя еклери, точа пайове. Гледам напред към още по-сложни манджи, десерти, домашно приготвен шоколад.
  • Професионалният ми живот също никакъв го няма, правя крачки напред и назад, в различни посоки. Ако променливите нива на мотивация не ми убият кариерата, липсата на фокус ще свърши тая работа. Барем може да стана баничар или нещо такова, ако всичко друго пропадне.
  • За първи път от 2008-ма година отидох на лекар – заради травма в рамото, някакъв нерв нещо ми се разсърди. Събуждах се в кошмарни болки и скимтях на умряло при елементарни движения всяка сутрин в продължение на месец. Беше забавно.
  • Ходих за първи път в живота си на чалгаджийница, както и  да танцувам народни танци. И започнах да общувам с българи в Единбург малко повече от преди. Даже (неуспешно, хех) опитах да впечатля българка.

Светът не успя да свърши, и апокалипсисът на маите и идиотите не се състоя. Няма да мрем, ще се мъчим и през 2013 😉 Наздраве и прекарайте празничните отпуски както подобава!

 

Loading Facebook Comments ...

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.