Завърнат

“Бе я са връщай, к’о ш’ прайш у тъз глупа’ата България?”  

Тази реакция на моето завръщане от един горнооряховчанин обобщава реакциите на много хора, с които говорих последните дни. Връщам се да живея и работя в родината, след пет години по чужбина. Защо?

Защо не? Намерих си хубава работа на хубаво място, с ведри, умни и опитни хора, за прилични пари и с много големи перспективи за развитие. В София имам доста приятели и много познати. Интересно е, ~евтино е, има какво да се прави, има хубави девойки. Ще живея в град, в който ми е хубаво да следя новините, където се случват много неща — пък дори и да не са хубави.

Поживях настрани, видях, опознах, пътувах, поевропейчих се до побританчване. Но все си ме теглеше към България – а за какъв ми е докато съм млад да не си следвам вътрешните желания? Ако след Х години тук ми стане скучно — Европа е свободна, Австралия и Канада постоянно търсят професионалисти. Сега си събрах абсолютно всичкия багаж в един куфар и една раница — вдигнах си чукалата и смених държавата за десет дни. Не смятам, че тези ми свобода и необремененост ще се изчезнат в обозримо бъдеще, та ако пак реша – пак ще се вдигна, колко му е.

Та така. Ще се виждаме 🙂

Loading Facebook Comments ...

2 thoughts on “Завърнат”

  1. Добре дошъл у нас!

    Няма лошо, че се връщаш…

    А ако диктатурата и комунизмът успеят да се завърнат тук, предполагам, винаги можеш да се върнеш обратно в Единбург и да поискаш политическо убежище… 😉

    Оптимизмът е хубаво нещо. Просто наоколо свинщините са твърде много и немалко оптимисти познавам, които първо се завърнаха с усмивка, а малко след това започнаха да правят чертежи на неутронни бомби които селективно да поразяват само идиоти и простаци. Та така… Може би пак ще имаш какво да споделиш, след… 6 месеца. Или година. Ще е интересно… 🙂

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.