Прекомерно търсене на внимание

Преди много години в училище. Зима, сняг, студ, съученик се въргаля в снега полу-гол:

–“Ако ми дадете 50 лв ще се съблека и по боксерки!”

–“За какво са ти 50 лв?!”

–“За лекарства!”

c49bbbffc9fdbedf60a1df20b0fd58e4

Всички имаме нужна да ни се обръща внимание – някои повече от други. При определени хора, обаче, нуждата е толкова остро изразена, че се превръща в проблем – и за тях, и за околните.

Аз си правя живота забавен докато наблюдавам хората, и си ги категоризирам в архетипи, като в ролева игра. Attention seekers според мен са: Селфито, Драмата, Простака, Рицаря, Клоуна и Професора.

  • Селфито се харесва и се снима непрекъснато, за да го/я лайкват.
  • Драмата в най-леките случаи просто мънка постоянно колко й е тежък животът, или в крайните случаи е от онези, които те заплашват със самоубийство, ако ги изоставиш.
  • Простакът постоянно изтъква колко е луд, и колко е простак, вулгарен for the sake of it, и използва простотията си като защитна реакция.
  • Клоунът е подобен, но шегите му не са задължително просташки или вулгарни, просто си крие някои емоции зад смеха на другите.
  • Рицарите все се хвалят на кого колко са помогнали, къде колко добрини са направили, бъркайки жаждата си да им се обърне внимание с алтруизъм.
  • Професорът непрекъснато привлича внимание към себе си като изтъква по един или друг начин колко е умен, колко много неща знае, колко сертификати и дипломи има.

Аз лично макар да не обичам много да съм центъра на внимание, съм някъде между Професор и Рицар. Опитвам се обаче да анализирам защо изпитвам нужда от показност, и съответно ако няма добра причина, да я елиминирам. Добро упражнение е, когато извърша акт на добрина, да се форсирам да не казвам на никого. Или, понеже ми е хубаво когато науча нещо ново и интересно да го споделям с хората, да се запитам дали го споделям, просто защото е яко, или защото ще ме помислят за по-умен, ако го споделя (ерго ще привлека внимание).

Според мен всеки трябва да се анализира за тия работи, и да работи по тях. Защото в най-добрия случай си досаден на околните, а в най-лошия някой може много сериозно да те манипулира. Понеже имам склонност да гледам на всичко като на научен експеримент, съм пробвал мъничко да се смея на правилните шеги, или да поощрявам конкретни поведения с обръщане на правилния тип внимание (или чрез игнориране) в разни attention seekers, с цел да видя дали мога да ги накарам да направят нещо, или да кажат нещо. Общо взето работи, поне на тривиално ниво. Нарцисизмът е голяма слабост.

Тези ми архетипи, разбира се, са си някаква моя играчка в главата ми. Истинските психолози са разделили хората с такъв disorder на много по-конкретни категории с подкатегории. Препоръчвам това синтезирано четиво.

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна 😉

Loading Facebook Comments ...

One thought on “Прекомерно търсене на внимание”

  1. “Селфито, Драмата, Простака, Рицаря, Клоуна и Професора” – С шест епитета ти описа цялото ни общество, бе! 😀

Leave a Reply