Във вечната ми борба със себе си и склонността ми към мързел, отлагане, незавършване на започнатото, ще изпробвам нова тактика.
Психолози и невроучени твърдят, че една от причините да отлагаме е, че бъдещото ти Аз в твоя мозък е се вижда като съвсем различен човек. Тоест, “от утре не пуша” вътре в главата ти звучи като “от утре един друг човек, който е много по-силен от мене няма да пуши”. Друга – че сме доста жестоки към себе си, когато си водим вътрешните “диалози”, и това често пречи.
Та, с помощта на разни по-умни хора от интернет, стигнах до следната тактика, която използва тая слабост за добро: да мисля за Аз-а от бъдещето и Аз-а от миналото като за най-добри приятели.
Тоест, в момента вместо да крийпвам хората по Фейсбук ще седна да чета, или да рисувам или да правя нещо продуктивно като услуга на бъдещия си Аз, на приятелчето. Щото е човек за когото ме е грижа. А когато се издънвам и правя/говоря глупости – oh well, нали съм пич и прощавам на приятелите си, прощавам на оня Аз от миналото.
Физически също е вярно това – миналия ми Аз и бъдещия ми Аз са в известен смисъл различни хора, съставени от различни атомчета, та се връзва.
И така – нали е първи януари, реших да споделя за всички нас, които мотивирано ще изпълним фитнес салоните до двайсти януари.
Наздраве.
Cool!
Здравей! Тъй като не виждам друга форма за контакт, искам да напиша една малка препоръка за блога тук – трябва маалко да се подобри навигацията. Описвам защо: Отдясно наистина има Recent Posts, но аз искам да се върна към още по-стар материал (един, в който говореше за програма, която ти помага да си оптимизираш времето). Та, когато цъкна на най-стария recent post, той се отваря, но под него ми липсват бутоните да ходя към по-стари или по-нови публикации. Та това е – ако има начин, ще се радвам да е по-лесно навигирането към стари материали. Категорията пък изобщо не е фактор тук. 😀
Лъчо, на кого ни остави?! Пиши де, пиши!