Лъчови бълнувания и брътвежи, 18.07.17

474989-statler-and-waldorf

От два-три месеца избягвам социалните мрежи (иронично, този текст ще бъде разпространен чрез тях). Всеки път като се логна забелязвам, че хем ми се повдига, хем пак започвам да скролвам и да чакам нещо да светне, подобно Павловите домашни любимци. Доста добре са се справили, особено екипа на Facebook със задачата да направят пристрастяващ продукт.

Допреди 100 години хората са гладували, за да са грамотни. Сега всичките грамотни, с ежедневен достъп към цялото познание на човечеството, основно скролват из снимките на далечни познати, или играят Candy Crush…

***

Вълнението ми от българската политика изчезна. А “активните млади хора” изглежда живеят за да пишат статуси във Фейсбук. Десните бълнуват как борят “комунистите”, а левите громят “неолибералите”. Гледат на сериозни и комплексни неща като на футболен мач, подкрепят своя отбор до дупка.

Понякога всичките ми приличат на еднакви идиоти, разликите само в съответния echo chamber.

***

Ако политическите ти разбирания те карат да отричаш науката, не си по-различен от религиозен човек.

***

Понякога каквото и да правя съм с усещането, че животът се изплъзва от ръцете ми. Годините – песъчинки, отмивани от реката на времето и промяната (да, чета Марк Аврелий). Няма носталгия или страх, просто… някакво странно напрежение. Как човек разбира дали прави достатъчно? Или дали повече да пътува, или повече да чете и учи…

***

Постигнах отдавна искани неща и като цяло животът ми в момента е супер, което доведе до интересен феномен. Сега съвсем не мога да се отърва от непрекъснати и смазващи симптоми на Impostor Syndrome; непрестанно съм в някаква вътрешна конфронтация със себе си.

Всъщност може ли животът да е супер, ако не си в мир със себе си? Възможно ли е да си в мир със себе си без да се откажеш от някои неща и без доза цинизъм, без да се пречупиш? Съответно, вътрешният мир пораженчество ли е?

***

Най-учебните ситуации са онези, които те слагат в конфликт със себе си за месеци напред. Ситуациите в които правиш избор, който с шамар ти показа, че не си по-различен, или по-морален, или героичен или над нещата.

Наздраве!

Loading Facebook Comments ...

Leave a Reply