Вредите от вярата

Основният принцип е да не заблуждавате себе си, тъй като вие сте най-лесният и удобен човек за заблуждаване. – Файнман

Размисли по този текст на Божо. Нямам за цел да променям ничие мнение и да съм войнстващ атеист, отдавна се отказах.

Вярата понякога е ОК

Например когато човек започва важно ново начинание трябва да повярва в себе си, или ако се подлага на операция и трябва да повярва в докторите. Примерите за този тип положителна, не-фанатична вяра, базирана в действителността са много.

Вярата като плацебо

Когато Ради почина беше такъв шок, че прекарах дни в гугълване как да говоря с призраци и четене на хипотези за отвъдното, нематериалното и Бог. Сега като се сетя ми е трудно да повярвам, че това съм бил аз.

Трябваше ми доста време да се отърся и да се осъзная, че върша глупости; че търся опора във въздуха. Че това е, както казва Божо, едно плацебо. Една лъжа, които сами си казваме, защото или ни е страх, или ни боли, или просто се надяваме на нещо.

Вярно е, че плацебото работи дори когато знаем, че е плацебо. Това може би важи и за религиите и вярата. Но защо да живеем в розова измама?

Ако се абстрахираме (доколкото е възможно) от нещата на които са ни казвали и вдигнем летвата за ‘доказателства’ на нормално ниво, няма какво да ни кара да мислим, че има нещо извън материалния свят.

За вярата като ценност

От една страна е вярно, че ако някой си вярва в нещо без насилие и натрапване, лошо няма. От друга, май не е точно така. Защото вярата става обществена ценност.

Един вярва, че ваксините са конспирация против децата. Друг просто, че няма климатични промени. Трети вярва че огромни кълба горящ хелий диктуват съдбата и характера му. Четвърти вярва, че вселената има създател, той има син, изпратил сина си да бъде измъчван и т.н, а пети вярва в хомеопатията.

И петте идеи са нелепи, а само две са приемливи в ‘мейстрийма’. Реално няма причина да е така (понеже нито една не се уповава на доказателства и рационална мисъл), и това според мен проличава.

Ако  вярата сама по себе си е ценност, “ми аз си вярвам, няма да си ваксинирам детето, вие правете каквото искате” става все по-приемлива позиция, макар директно да няма общо с религията и отвъдното.

Трябва да се стремим да сме скептични именно към нещата, които ни харесват, и затвърждават предубеденостите ни. Религиите, вярванията, хомеопатщините по дефиниция учат на тъкмо обратното.

Религията и морала

Божо е прав, когато казва че хората натъкмяват святата си книга според техните морали, а не си градят морала спрямо святата си книга. Това доказуемо важи за повечето религиозни хора. Има хубавите си страни, очевидно.

Този феномен обаче възпитава лицемерие и повърхностност. Колко религиозни хора са си прочели светата книга? Ако не са я чели, как знаят въобще в какво вярват? Ако са я чели и само подбират, това е лицемерие. А ако не подбират и са стриктни, това е фанатизъм.

Религия и наука

Научният метод има своите недостатъци. Без да съм се занимавал с наука не бих могъл да ги разбера напълно.

Според мен обаче ценностните и възпитателните ефекти, които произлизат от него са най-важни: да проявяваш скептицизъм, любопитство, да е ОК да грешиш, да не живееш в самозаблуди. Че ако не разбираме нещо, то вероятно не е божествено-вселенска мистерия; а просто трябва да се потрудим, за да го разберем.

Има причинно-следствена връзка между това колко си учил в часовете по физика например, и колко вярваш в астроложките тъпотии. Както има и корелация между хората, които вярват в религии и хората склонни да вярват в други безумия.

А аргумент като “в момента не разбираме ето това в еволюцията, значи може би господ” е напълно равен на “в момента не разбираме ето това в еволюцията, значи може би извънземни”, или гигантски костенурки и т.н.

Метафорични текстове

Божо казва че религиозните текстове са метафорични, защото идеята за добър и човечен Бог е по-розова. Очевидно не знаем дали господ (ако го има) всъщност не харесва ИДИЛ или Светата инквизиция. Не знаем дали светите текстове не са предназначени да се четат буквално до последната буква.

Един казва “Аллаху акбар” и се моли за световен мир, другия казва “Аллаху акбар” и се моли да избие повече хора като се взриви. Засега втория печели винаги. What gives? Неведоми пътища?

Обединяващ фактор

Религиите няма как да обединяват хората, единствено ги разделят, дори да е само фиктивно (т.е. мюсюлманите в Родопите ядат агне на Великден). Ако при земетресение дъновист спаси живота на православен, това показва че хората могат да преодолеят различията си, а не че различните им вери са им помогнали някак.

***

Останалото ще си го говоря с Божо на по бира : )

 

Loading Facebook Comments ...

Leave a Reply