Агресия

Разправят, че съм много любвеобилен и мил човек, душа. Че и добър приятел. Съгласен съм май. Обаче…

“…it is always really absurd to me when I hear people speaking of heavy music… angry, aggressive music as being negative, unhealthy for children, and so on, blah blah blah. Firstly, the playing of ferocious music is the healthiest release of anger for the performer of it. It is alchemy, it is a metamorphosis, it is turning something potentially destructive and a source of misery into something beautiful. Something rockin’, something uplifting for the band and the audience…”

(Из речта на Флий при вкарването на Metallica в The Rock and Roll Hall of Fame. Препоръчвам, много добра реч, особено като намесва и хипитата)

По-добре не бих могъл да го формулирам. Аз съм човек който не пие, не се друса и  живее тих и сравнително асоциален живот. Напоследък и секс не правя заради последното в комбинация с други обективни и субективни фактори (външен вид, сериозни проблеми, некадърност в свалките, по-високи приоритети и т.н). И тая година няма да ида на голям концерт (но май ще гледам Големите 4 на кино), което принципно ми беше основен отдушник заедно със секса – да съм най-отпред в мелето и да се попотя, поблъскам и понастъпвам с още 20-50 хиляди човека.

Непрестанното, подтискано, шизофренично вътрешно насилие обаче ме кара да си мисля, че ако не слушах агресивна и брутална музика досега да съм заклал някого. Отпуска ме да слушам неща от Metallica и Slayer до Amon Amarth и да си избухна сам около компютъра. Понякога дори и без текстовете да са особено интелигентни или дори ако е просто инструментал – стига да е корава, първична жица, отнасяща главата ми и караща ме да усилвам – за мене е. Първичното е важно за мен – не съм точно по нагримираните пичове с лигавите рифове. Понякога пък се заслушвам в някое майсторско соло (сещам се за оная приказка с прогресив метъл протагониста и дракона дето се самоубил от скука) и усещам как от обработка и перфекционизъм точно това се е загубило и вече не е точно както на мен би ми харесало.

Разбира се и аз имам нужда да балансирам, но рядко с балади и блус. По-скоро с по-бавна класическа музика. Или по-странното, понякога най-епичните и мощни класики някак балансират бруталния рев на китарите и не слушам нищо бавничко по цяла седмица или повече.

В този ред на мисли новият албум на Godsmack цепи мрака. Инструменталът е убийствен, а клипът на Cryin’ Like a Bitch ме стимулира допълнително да завдигам щанги и да си татуирам ръкави. Друг стимул е Шон Барбър, разбира се:

Да. На него искам да подражавам. Не само в татуирането и рисуването.

И като бонус специално за дамите,  тази снимка:

Казва се “Войната на косите и задник”.

Loading Facebook Comments ...

One thought on “Агресия”

  1. подкрепям напълно, че музиката е добрият начин да се отървеш от негативните емоции, които ти се събират. не вредиш на другите, не тровиш и себе си и пак намираш начин за chill out както се казва.

    аз лично трябва да съм в доста тежък mood за да слушам хард, но по-софт и тъжните варианти на рока са прекрасен отдушник на яда ми към някои хора.

Leave a Reply