Талант

(много набързо)

Такова нещо като талант няма. Няма. Първо се замислете какво е това талант? Някаква магия? Дар божи? Нещо в мозъка? За спортистите е ясно – или имаш яко телосложение/дълги крака/etc или нямаш. За художници и музиканти обаче? Изследвания (не ми се търсят линкове, може да добвя после) показват, че най-успелите в някаква професия са били повлияни от ранна възраст по някакъв начин.

В моя случай – аз мога да рисувам малко, имам силно желание да рисувам хубаво. Като бях на 5-6 баща ми ми рисуваше едни много хубави рисунки на коне, гледах неговите рисунки от тийнейджърските му години, опитвах се да ги прерисувам. Малко по-късно обожавах илюстрациите в книгите, които четях (основно детска историческа литература) и се мъчех  и тях да прерисувам и т.н. и т.н. Убеден съм, ако не беше баща ми нямаше да се разпали тая искра и да се хвана по-сериозно като малък. (ако не бях такъв идиот нямаше да спра, та сега да се гърча)

(баща ми е гайдар по професия, хобито му е дърворезба)

Всеки дори средно добър художник работи усърдно и постоянно. А рисуването е нещо, което се прави всеки ден. Ама всеки! Не е като да прочетеш 10 дебели книги, после да си поприпомняш от време на време. Сцепва се човека от бачкане, плаща си цената да бъде асоциален повечето време, покъсва се от учене на анатомия, перспектива, техники, материали и какво ли не и след това някой отива и му казва “ех, иска ми се да бях талантлив колкото теб и аз да рисувах така”. И ето за това, Алекс, някои хора се обиждат като им се каже така – излиза, че уменията им са на база някакви магически способности, а не къртовски труд. Затова Коро ще отговори на подобен комплимент “аз не мога да рисувам дори човече-клечка”, а Шон Барбър в DVD-то си казва: “Рисувам абсолютно всеки ден от десет години насам и постоянно се опитвам да съм по-добър. Няма начин нещата ми да не изглеждат прилично. Тук няма талант”.

Талант обаче е едно нещо със сигурност – оправдание. За по-слабите, по-мързеливите: “не съм достатъчно талантлив за да правя Х”.

Сега ме заринете с клипчета на деца-гении-еднодневки и факти как Пикасо и Търнър са влезли в художествена академия на по 13. Влезли, ама работили много преди това, имали правилния учител и най-важното: искали са и са имали търпението. Хванете едно дете и го накарайте да рисува 7 часа… На 30тата минута най-много гарантирам, ще се засили към куклата или топката.

Колкото до мозъка – да, сигурно трябва човек да е с по-десен мозък за да му идва по-отръки рисуването. Аз лично не само съм по-десен, ами и дискалкулия имам… Ама за да задобрея трябва да рисувам по няколко часа на ден. Всеки ден. Инак не бих рисувал по-добре от който и да е.

(дано се разбра мисълта ми)

Loading Facebook Comments ...

13 thoughts on “Талант”

  1. Прав си, че е много лесно талантът да се използва за оправдание.

    Но има и ‘искра’. Без нея можеш да си много добър, страхотен, но…тя прави гения – гений.

  2. Разбирам те, но не мога да се съглася с теб. Това да си наистина изкусен в това, което правиш, зависи от количеството труд, който полагаш. Но ако нямаш талант, няма значение колко усърдно работиш – просто не ти се получава. Не и когато говорим за креативност, а не за занаятчийство, в което само следваш модели и заготовки и нищо не създаваш сам.

    Ако беше така, всеки усърдник с работохолични наклонности щеше да може да рисува като Леонардо. Ама не става, нали?

    Все едно да ми кажеш, че ако нямаш талант, можеш да станеш композитор. Колкото и да обичам да си свирукам, колкото и да зубря и да се блъскам, без онази целувка свише, която се нарича “талант”, творбите ми няма да са нищо повече от измъчен, плосък, едноизмерен паметник на безполодното ми упорство.

    Давам ти класически пример – Моцарт и Салиери. Те, както и милионите примери като тях, оборват напълно тезата, че няма талант, всичко е работа. Bullshit, да ме прощаваш за езика в твоя блог. Талантът е отлично оправдание за мързеливите, факт. Без да поработиш и да развиеш товеа, което ти е дадено, никога няма да си наиситна добър, факт.

    Но талант или имаш, или нямаш. И разликата е тази, че дори да не харесваш класическа музика, можеш да ми изброиш поне едно-две произведения на Моцарт, че даже и да ги разпознаеш. Но се обзалагам на каквото искаш, че на прима виста не можеш да кажиш дори едно на Салиери.

    А той много е работил, повярвай ми. И колкото повече е гледал и слушал Моцарт, толкова повече е работил, толкова по-взискателен е ставал към себе си. И това почти му е струвало здравината на разсъдъка. Защото с труд можеш да компенсираш само мързел. Талантът не се компенсира никога, от нищо. Можеш да смиеш разликата привидно, но when push comes to shove, както се казва, разликата лъсва като голо дупе на месечина.

    За мен “талантлив” означава признанието, че някой е бил благословен от каквото там има свише с нещо, което малко хора имат. Как и дали ще процедира с даденото му от там нататък, си е негов избор. Но самото признание не е обезценяващо, в никакъв случай. Точно обратното. Казваме ви го с awe. С reverence. И с облажаване (това е по-поносимият вариант на завистта – демек не “Искам той да не можеше”, а “Искам да можех и аз като него”).

    За да репликирам Шон: “Да, Шон, затова ти си не само талантлив, но и успешен. Но аз мога да нарисувам само шит, защото _нямам_ талант. Да, в началото ще е крив и пършив шит. Ще се науча с кански усилия на пропорции, мащаби и киароскуро. Ще упортствам, ще копам. И след десет години аз ще имам съвършено изрисуван и съобразен с всичкото правила шит, но ще е все това – шит. Това, което аз ще рисувам, никога няма да стане изкуство, ще е само изкусен шит. Защото ще ми липсва само едно – талант.”

    Някой ден (но не и сега, вече стана неприлично дълго) и аз ще намеря време да ти разкажа точно защо съм толкова чувствителна именно на темата за рисуването и “ама то всичко е труд”. В кратце от моя опит: не. Не е.

  3. Разликата явно е, че аз не вярвам да има по-друга сила от човека. И мога да ти покажа как по правилния начин 50 годишни хора които рисуват като 5 годишни за супер кратко време започват да правят супер сносни рисунки (портрети и подобни).
    Айде, като си дойда в България ще те водя на кафе да си поговорим за рисуване 😉

  4. Прекрасен пост. Накара ме да се замисля.

    Личи си, около мен невероятно много си личи какво нещо е талантът. Колегата ми с най-висок успех и с най-изпипани проекти е перфекционист и педант. Изследва внимателно всички предпоставки и след това разработва подробно, работещо и хубаво решение. Имам друг колега, който е сякаш роден с молив в ръката. Неговите неща просто се получават – и е удоволствие да го гледаш как работи, особено когато рисува сякаш изключва разума си и оставя интуицията си да свърши работата.

    Не казвам, че един от двата подхода е по-добър, много често мързелът е издърпвал надолу прекрасни таланти. Просто съм по-склонна да си сваля шапката пред онази единствена божествена искра, отколкото пред нечия волска упоритост.

  5. Радева, това не е божествена искра (аз упорито си оставам атеист). Рисуването по подразбиране трябва да се прави по интуиция. Погледай малко как рисуват професионалистите и ще видиш, че 70% от времето гледат обекта, не в рисунката. Не мислят, а чувстват формите – независимо дали рисуват някоя прекрасна мацка, дърво или къща. Един онлайн преподавател (аниматор работил за Дисни и кой ли не последните 40-50 години) само това повтаря – студентите да чувстват, не просто да зяпат и копират. Проблемно е докато задобрееш достатъчно за да го проумееш това и да се отпуснеш 🙂
    Да рисуваш изпипано, излседвано, мислейки и обмисляйки е… супер скучно, всъщност, дори да се постигат някакви прилични резултати. И доста подходящо за архитект, струва ми се. Затова сигурно е и отличник…

    (впрочем, считаният за гений и свръхчовек Микеланджело написал някъде: “ако хората знаеха колко упорито съм работил за да достигна това си ниво, нямаше да им изглежда толкова вълшебно”)

  6. (и теб може да изведа да те тровя с кафета и да поговорим по темата, така или иначе от три години все се каня да ти се обадя като се отбивам до София или Ямбол…)

  7. а, ясно ми е (твърде умен си за да изпишеш подобен абсурд насериозно), просто тръгнах да се обяснявам на коментиращите и аз не знам защо..

  8. Поздрави за поста! Но без продължение като – и аз мисля така, обаче… няма никакво обаче.
    Разбирам прехласването по абстрактности като „талант”. Не искам да кажа, че няма такова нещо като дар свише. Обаче той просто е дар свише и самият човек няма никаква заслуга за него.
    Обратното е с труда. Това, за което ти говориш в поста си. И това, според мен, е достойното за възхищение – защото трудът зависи от теб, то е усилието ти да бъдеш и да търсиш. Другото са ти го подарили.

  9. По скоро според мен таланта се сформира още в млада детска възраст, когато се учим да пишем, да рисуваме, да четем – също така зависи и от начина ни на живот какво ни заинтригува и ни прави щастливи.

  10. силен. провокативен. обоснован пост. мисля, че доста публицисти биха се гордяли с такъв 🙂
    мога да отговоря само с един цитат:

    “The artist is nothing without the gift, but the gift is nothing without work.”
    Emile Zola

    и най-важното, каквото и да прави човек, той трябва да го прави от сърце. убедих се, че ако вложа всичките си желание, хъс и усилие в нещо, остава само въпрос на време то да се получи. колкото и непостижимо за мен да изглежда.

    а дори и да вярваш в таланта, все пак за да разбереш дали имаш такъв, трябва да се опиташ 😉

Leave a Reply