На село

Ходих си на село. Видях се с братовчедите (единият не го бях виждал няколко месеца), с едната ми баба, която се въвна от Словакия преди няколко дни, с леля, със свако. Всичко това ми подейства добре, въпреки мърморенето на баба да спра цигарите. Но пък аз съм си свикнал на мърморни, така че… 🙂
Много хубаво си поговорихме. За мен, за тях… “за нещата от живота”… както винаги пихме кафе под открито небе около 16:00 часа следобед. Уточнявам, че живеят на края на селото и наистина цари невероятно спокойствие. Птички, пчелички… котенца… обичам да пия кафе там.
Та така… надявам се в близко бъдеще пак да отида да ги видя. Но пък като че ли така е и по-добре… през няколко месеца, но пък поне има какво да си кажем като се видим.