2011

Хубаво ми е да правя равносметки, после да ги чета и да си се смея. Ето ви за 2007, 2008 и 2010, ако ви се занимава с глупости. Тази година по моите стандарти беше сравнително скучна: живея в същата държава, пропътувах едва 12 000 км, не преживях нищо, което пряко да застраши живота ми; финансите ми не бяха на абсолютния ръб през цялото време, само две девойки успяха да ме побъркат повече от нормалното и никой близък не успя да умре.

Но въпреки това, в нещо като хронологичен ред, някои събития и новости:

  • Пропих алкохол…

Натрясках се като говедо десетина пъти и ми стана скучно. Сега пак не пия, освен ако не ме насилят. Или не е за мене животът на алкохолика, или ще съм на етапи.

  • Отказах цигарите след около десет години пушене. Ако не знаете как изглежда глупостта, ето ви снимки:

Там съм на 12 или 13… Очевидно проблемът бе сериозен. Много сериозен. Толкова бях пристрастен, че често свивах и пушех цигарите без филтър, а когато нямах (пари за) цигари, изпразвах тютюна от фасовете в пепелника и свивах нова цигара. Дотегна ми, изпуших осем една след друга и това беше. От първи ноември не съм и помислял да запаля. Изглеждам една идея по-розов, по-жив, качих мъничко килограми (което беше желан ефект), ебе ми се двойно повече, в леглото съм една идея по-невероятен. Един интересен страничен ефект е, че често сънувам, че пуша – и в сънищата си винаги ми е гузно, че съм запалил.

  • След като станах непушач, завдигах щанги. Резултатът след един месец тренировки:
Коя от вас, уважаеми мацки, иска честта да ми усети… бицепса?

От малък ходя по фитнес зали на приливи и на отливи, сега се опитвам да съм сериозен и по-дисциплиниран. По природа си имам подходящо тяло и съм сравнително силен за килограмите и скелета си (имам тънка кост), та вместо да се съсипвам реших да се подобря. А и ми е кеф като задрънчи желязото и като ми се напълнят мускулите с кръв след тренировка. Целта е до края на 2012 да кача десетина килограма, надяваме се без твърде много сланинки.

  • Роди ми се племенница.

Хубава новина. Дори по случайност звъннах на сестра ми 15-20 минути след раждането (а тя за мой шок ми вдигна и съобщи), та бях втория човек който научи новината. Нещо с което едва ли някога ще свикна е, че се казва Радина. А за мен Радина си е Ради… Странно е… Едно име, толкова различни асоциации и спомени. С времето, надяваме се, ще ми е по-лесно да я наричам по име. Засега в общия случай е “детето”.

С малките деца се обичаме и прекрасно се разбираме  – вероятно защото сме на едно и също интелектуално ниво. Като се прибера ще си я тантуркам и ще си издаваме странни звуци един на друг; ще е забавно, предполагам.

***

Годината беше изпълнена с повече апатия/цинизъм и по-малко емоционалности. Животът е много по-красив когато не си създаваш излишни драми и не се занимаваш с излишни простотии. Да не ти пука е изкуство. За разнообразие през годината ми останаха 2-3 рани, но то без това не може (май и не искам).

Разочаровах се още повече от българската политика и за първи път умишлено не отидох да гласувам (на президентския балотаж). Дойдох си до България само веднъж (и то заради жена), все по-малко ми се прибира.

Отчуждих се от хора, от които не исках да се отчуждя… Но така се случва – човек се обгражда с един set от хора, ежедневието те грабва и понася… И старите приятелства престават да бъдат приятелства… Или поне не са същите. Или пък просто са натрупали прах и като се видя с въпросните хора, нещата ще са си по старому… Ще се разбере.

(Донякъде е и в мен причината – аз не съм лесен приятел – не изпращам картички, забравям рождени дни, понякога не пиша/обаждам с месеци без конкретна причина… Макар да си мисля често за хората, които ми липсват. Вие си знаете кои сте, да си знаете и че още си ви чувствам близки… Просто сме заети хора.)

Посрещам 2012 без никакви очаквания, амо амбиция. Да видим какво ще пиша по това време след още 12 месеца.