Шеги и политкУректност

“Едно правило с хумора: ако се тревожиш, че си отишъл твърде далеч, не си отишъл достатъчно далеч. Ако всички се смеят, значи си се провалил.”

Кристофър Хитчънс

Понеже съм несъобразителен, снощи май оставих малко кофти впечатление в едни хора, с които се запознах, защото направих два-три сексистки майтапа. От моите, невинните, ама те хората не ме познават. Днес видях ей тази дивотия, та рекох да реагирам по темата.

Шегите (с уточнение, че има граница, в която преминават в hate speech, което не е ОК) трябва да са навсякъде, и всичко трябва да бъде подлагано под ударите на хумора. Най-добрият начин според мен човек да се справи със собствените си комплекси, е да си ги признае, и да се надсмива над тях, да ги иронизира, да си се подиграва сам. Иначе ще се вземем твърде на сериозно, и става страшно.

Искам гей хората да могат да се държат свободно за ръка, женят (ако пожелаят да си го причинят),  и да могат да осиновяват деца – но искам да мога да се шегувам свободно с темата, да правим просташки педалски шеги с колегите в офиса. Обичам еманципирани жени-индивидуалисти и искам хората и от двата пола да сме с равни възможности (in fact, искам го повече от много жени), но нямам намерение да се цензурирам когато ми дойде някоя “сексистка” простотия на ума. Нямам против черните хора, а колкото искам мулатка за гадже, толкова не искам и червенокоса — но говоря на хората на “нига”, когато ми е лигаво – без грам расизъм. The list goes on.

А, и шегите, също както маркетинга, разчитат много на клишета, стереотипи, преувеличение – get over it.

Да, подигравам се с религиите и подобните абсурдни според мен убеждения на хората. Но религиозните идеи не са по никакъв начин по-различни от политическите, примерно — както мога да бъзикам някой социалист, че е комунист, така мога и да бъзикам християни и евреи за говорящите змии и храсти, или мюсюлманите за похотливия Мохамед or whatever. Иначе стигаме до ей такива ситуации. В тоя ред на мисли – вярващите понякога не се шегуват с Бог заради страх от наказание; а каква е разликата между това да се страхуваш заради виц от Бог или Партията/Диктатора – оставям на вас да си помислите.

Мисълта ми е – това прекалено внимание да не обидиш, засегнеш, да се чудиш непрестанно каква дума да използваш, за да няма разсърдени – това по-скоро ни разделя още повече, цензурира ни, плаши ни. Човекът е човек без значение пола, цвета, в мъжки или женски задник си вре носа вечер – и трябва да има чувство за хумор. И не трябва да взима убежденията си толкова навътре, за да не може да им се посмее.

А разсърдени винаги ще има.